Пътят ми към теб...
Пътят ми към теб е толкова различен...
Понякога е с розов цвят обсипан,
на принцеса малка аз приличам,
към теб пристъпвам от щастие огряна.
Очи притварям, с пръсти те докосвам,
с горещи устни ти ме покоряваш,
като звезда във космоса пътувам
и в друго измерение изгрявам.
Пътят ми към теб е толкова различен...
Страшно е когато буря се надига
и тръгвам от светкавици окичена,
през дъжд пороен до тебе да достигна,
а понякога отчаяна и бледа,
ръце към теб протягам в изнемога
и глъхнат виковете ми в безреда,
а ти изчезваш като дим от огън.
Понякога е с розов цвят обсипан,
на принцеса малка аз приличам,
към теб пристъпвам от щастие огряна.
Очи притварям, с пръсти те докосвам,
с горещи устни ти ме покоряваш,
като звезда във космоса пътувам
и в друго измерение изгрявам.
Пътят ми към теб е толкова различен...
Страшно е когато буря се надига
и тръгвам от светкавици окичена,
през дъжд пороен до тебе да достигна,
а понякога отчаяна и бледа,
ръце към теб протягам в изнемога
и глъхнат виковете ми в безреда,
а ти изчезваш като дим от огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
