13.12.2005 г., 19:39 ч.
Пътят ми към теб...
Пътят ми към теб е толкова различен...
Понякога е с розов цвят обсипан,
на принцеса малка аз приличам,
към теб пристъпвам от щастие огряна.
Очи притварям, с пръсти те докосвам,
с горещи устни ти ме покоряваш,
като звезда във космоса пътувам
и в друго измерение изгрявам.
Пътят ми към теб е толкова различен...
Страшно е когато буря се надига
и тръгвам от светкавици окичена,
през дъжд пороен до тебе да достигна,
а понякога отчаяна и бледа,
ръце към теб протягам в изнемога
и глъхнат виковете ми в безреда,
а ти изчезваш като дим от огън.
Понякога е с розов цвят обсипан,
на принцеса малка аз приличам,
към теб пристъпвам от щастие огряна.
Очи притварям, с пръсти те докосвам,
с горещи устни ти ме покоряваш,
като звезда във космоса пътувам
и в друго измерение изгрявам.
Пътят ми към теб е толкова различен...
Страшно е когато буря се надига
и тръгвам от светкавици окичена,
през дъжд пороен до тебе да достигна,
а понякога отчаяна и бледа,
ръце към теб протягам в изнемога
и глъхнат виковете ми в безреда,
а ти изчезваш като дим от огън.
© Галя Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е хубаво!Поздрав
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и в друго измерение изгрявам.
Хубаво е!