Пътят на съдбата
На Камелия
Замина си, дори не повървя
по странния път на живота.
Не го усети, не го съзря.
Вкуса му дори не опита, макар и с тъга.
Дъждът тихо ръмеше, докато не те съзря.
Изведнъж всичко се загуби и полетя.
Небето тъжно ронеше своите сълзи,
които попивахме със своите коси.
И тръгна самотна по пътя в нощта.
Не се обърна, дори не спря...
За миг те загубихме и ти заспа.
Завинаги! Без билет за връщане. Сама!
Замина си, дори не повървя
по странния път на живота.
Не го усети, не го съзря.
Вкуса му дори не опита, макар и с тъга.
Дъждът тихо ръмеше, докато не те съзря.
Изведнъж всичко се загуби и полетя.
Небето тъжно ронеше своите сълзи,
които попивахме със своите коси.
И тръгна самотна по пътя в нощта.
Не се обърна, дори не спря...
За миг те загубихме и ти заспа.
Завинаги! Без билет за връщане. Сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Савова Todos los derechos reservados
