Пътят през теб...
гмурках се в ръцете и очите ти,
чаках в тъмното от мен да ме отнемеш
и да покриеш с безвремие дните ми...
Душата ми жадно искрите поглъщаше,
плувах в океана безбрежен и тих -
изгубвах се в теб, за да стигна до себе си,
плачех, копнях... редях стих подир стих....
Потънах в прегръдките, нямаше въздух,
задушена бях в нежност и тръпнеща свян,
в езерата на мислите къпех сърцето си -
там бях твоята фея, покорена от плам...
Късах се, молих се, безмълвно лежах
сред общите спомени, чувства и мисли,
тотема отдавна бях скрила от страх,
но ти от прахта го спаси и почисти...
Показа го в див ослепителен блясък,
напои ме потайно с вълшебна отвара,
усетих отново изконния тласък -
възродената сила, стаена в олтара...
Няма те вече, събуди в мен вяра
и тихо в безсънната нощ се оттегли,
останах сама да се боря със звяра,
с вината, страха и стъпките бегли...
Тотемът е там - стои гордо жената,
ударите без щит и без стон ще поеме...
Ти си отиде - остана душата -
нея никой не може да ми отнеме...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.