мелиана (Де)
4 1
5 jul 2008, 12:11

Пътят през теб... 

  Poesía » De amor
1026 1 5
Исках да ме имаш, да ме вземеш,
гмурках се в ръцете и очите ти,
чаках в тъмното от мен да ме отнемеш
и да покриеш с безвремие дните ми...

Душата ми жадно искрите поглъщаше,
плувах в океана безбрежен и тих -
изгубвах се в теб, за да стигна до себе си,
плачех, копнях... редях стих подир стих....

Потънах в прегръдките, нямаше въздух,
задушена бях в нежност и тръпнеща свян, 
в езерата на мислите къпех сърцето си -
там бях твоята фея, покорена от плам...

Късах се, молих се, безмълвно лежах
сред общите спомени, чувства и мисли,
тотема отдавна бях скрила от страх,
но ти от прахта го спаси и почисти...

Показа го в див ослепителен блясък,
напои ме потайно с вълшебна отвара,
усетих отново изконния тласък -
възродената сила, стаена в олтара...

Няма те вече, събуди в мен вяра  
и тихо в безсънната нощ се оттегли,
останах сама да се боря със звяра,
с вината, страха и стъпките бегли...

Тотемът е там - стои гордо жената,
ударите без щит и без стон ще поеме...
Ти си отиде - остана душата -
нея никой не може да ми отнеме...

© Де Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??