5 июл. 2008 г., 12:11

Пътят през теб...

1.2K 1 5
Исках да ме имаш, да ме вземеш,
гмурках се в ръцете и очите ти,
чаках в тъмното от мен да ме отнемеш
и да покриеш с безвремие дните ми...

Душата ми жадно искрите поглъщаше,
плувах в океана безбрежен и тих -
изгубвах се в теб, за да стигна до себе си,
плачех, копнях... редях стих подир стих....

Потънах в прегръдките, нямаше въздух,
задушена бях в нежност и тръпнеща свян, 
в езерата на мислите къпех сърцето си -
там бях твоята фея, покорена от плам...

Късах се, молих се, безмълвно лежах
сред общите спомени, чувства и мисли,
тотема отдавна бях скрила от страх,
но ти от прахта го спаси и почисти...

Показа го в див ослепителен блясък,
напои ме потайно с вълшебна отвара,
усетих отново изконния тласък -
възродената сила, стаена в олтара...

Няма те вече, събуди в мен вяра  
и тихо в безсънната нощ се оттегли,
останах сама да се боря със звяра,
с вината, страха и стъпките бегли...

Тотемът е там - стои гордо жената,
ударите без щит и без стон ще поеме...
Ти си отиде - остана душата -
нея никой не може да ми отнеме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Де Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...