2 jun 2007, 10:41

Радвам се,че не си сам!

  Poesía
849 0 0
Красив беше онзи ден,
в който ти влюби се в мен...
Обичахме се в захлас,
а сега останах само аз...
Да мисля за тебе - грешка е,
защото ти си човекът, който всичко ми взе!
Опустоши моята душа,
отвори в сърцето рана дълбока
и така живея досега...
със сърцето, в което ти заби стрела.
Стрела на любовта, от която боли
и дете, което помни твоите очи...
Да, само дете бях аз,
но това не пречеше тогаз,
не беше пречка да те обичам
и до днес да ти се вричам...
Рана и в душата остави,
за мен и любовта ни забрави.
Когато чуя за теб нещо ново,
сърцето ми забива отново.
Започвам да се смея,
чувствам, че живея
само заради това,
което говорят всички в града.
Макар наранена, аз знам,
радвам се, че не си сам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...