Красив беше онзи ден,
в който ти влюби се в мен...
Обичахме се в захлас,
а сега останах само аз...
Да мисля за тебе - грешка е,
защото ти си човекът, който всичко ми взе!
Опустоши моята душа,
отвори в сърцето рана дълбока
и така живея досега...
със сърцето, в което ти заби стрела.
Стрела на любовта, от която боли
и дете, което помни твоите очи...
Да, само дете бях аз,
но това не пречеше тогаз,
не беше пречка да те обичам
и до днес да ти се вричам...
Рана и в душата остави,
за мен и любовта ни забрави.
Когато чуя за теб нещо ново,
сърцето ми забива отново.
Започвам да се смея,
чувствам, че живея
само заради това,
което говорят всички в града.
Макар наранена, аз знам,
радвам се, че не си сам!