26 ago 2010, 12:00

Раждане

  Poesía » Otra
938 1 4

Ухае ми на раждане,

на стръв.

Отекват в тишината

ярки залези.

Под ноктите засъхва

кръв.

Плацентата увисва,

като камъни

във морава торба.

Връвта -

опъната и ще се скъса.

Трошат се кучи зъби.

Тишина.

А може би - не раждане,

възкръсване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Водице, а аз харесвам тази авторка и този стих ме порази, мисля, че просто е експериментирала и се моля да е така.
  • Тук има доста стихове, пропити с болка - от трудностите в живота, от тъмните страни на човешката душа, от грозното в човешките взаимоотношения...
    Нима трябва съзнателно да помрачаваме и светлите моменти?
    Както е пъстър животът, така е пъстра и поезията - като тематика и емоции.
    При всички случаи,обаче, са важни яснотата на идеята и позицията на автора.
    Приятно ми беше.




  • Арихо,освен твоята теория за истинска поезия, има и други схващания, които също са стойностни.
    Срефан Цанев, например, е против метафорите и описанията, които според него са обект на живописта.
    Мисля, че най-убедителната защита на един стих е да се посочи идеята му и това -
    как е внушена на читателя. Което почти никога не се прави.
    Поздрави!

  • Силно...
    Отново - поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...