Раждане

Поэзия » Другая

942 1 4

Ухае ми на раждане,

на стръв.

Отекват в тишината

ярки залези.

Под ноктите засъхва

кръв.

Плацентата увисва,

като камъни

във морава торба.

Връвта -

опъната и ще се скъса.

Трошат се кучи зъби.

Тишина.

А може би - не раждане,

възкръсване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yotovava (Валентина Йотова)

Водице, а аз харесвам тази авторка и този стих ме порази, мисля, че просто е експериментирала и се моля да е така.

2010-08-26T22:11:45+03:00
voda (Елица Ангелова)

Тук има доста стихове, пропити с болка - от трудностите в живота, от тъмните страни на човешката душа, от грозното в човешките взаимоотношения...
Нима трябва съзнателно да помрачаваме и светлите моменти?
Както е пъстър животът, така е пъстра и поезията - като тематика и емоции.
При всички случаи,обаче, са важни яснотата на идеята и позицията на автора.
Приятно ми беше.

2010-08-26T22:08:27+03:00
voda (Елица Ангелова)

Арихо,освен твоята теория за истинска поезия, има и други схващания, които също са стойностни.
Срефан Цанев, например, е против метафорите и описанията, които според него са обект на живописта.
Мисля, че най-убедителната защита на един стих е да се посочи идеята му и това -
как е внушена на читателя. Което почти никога не се прави.
Поздрави!

2010-08-26T20:14:38+03:00
Eia (Росица Танчева)

Силно...
Отново - поздрав!

2010-08-26T12:45:29+03:00