670301 (Павлина Гатева)
1387 361
26 авг. 2010 г., 12:00

Раждане 

  Поэзия » Другая
741 0 4

Ухае ми на раждане,

на стръв.

Отекват в тишината

ярки залези.

Под ноктите засъхва

кръв.

Плацентата увисва,

като камъни

във морава торба.

Връвта -

опъната и ще се скъса.

Трошат се кучи зъби.

Тишина.

А може би - не раждане,

възкръсване.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Водице, а аз харесвам тази авторка и този стих ме порази, мисля, че просто е експериментирала и се моля да е така.
  • Тук има доста стихове, пропити с болка - от трудностите в живота, от тъмните страни на човешката душа, от грозното в човешките взаимоотношения...
    Нима трябва съзнателно да помрачаваме и светлите моменти?
    Както е пъстър животът, така е пъстра и поезията - като тематика и емоции.
    При всички случаи,обаче, са важни яснотата на идеята и позицията на автора.
    Приятно ми беше.




  • Арихо,освен твоята теория за истинска поезия, има и други схващания, които също са стойностни.
    Срефан Цанев, например, е против метафорите и описанията, които според него са обект на живописта.
    Мисля, че най-убедителната защита на един стих е да се посочи идеята му и това -
    как е внушена на читателя. Което почти никога не се прави.
    Поздрави!

  • Силно...
    Отново - поздрав!
Предложения
: ??:??