9 dic 2006, 10:02

Раждане

  Poesía
916 0 0
Далеч от подивели крясъци,
далеч от счупени души,
изгубен в светове от смели пясъци
Титанът постепенно се руши.
Изнемощял в последните си вопли
изтръгва свойте глухи страхове.
Би ги подпалил, та дано се стопли,
би ги разбил на две и после още две.
Очите му немеят вече слепи,
потъпкани от тъмнина и мрак,
нозете му оставиха пътека
в мечтите на един чудак...
Титанът бавно стене и проклина
изчезващите си очи,
а междувременно превърната в картина
в съзнанието му нощта изтича.
Подценил победата си над врага
постепенно избледнява мракът,
все по-бели стават черните петна,
все по-светъл полумракът.
Изгоря луната от желание,
изпари се звездната душа.
В тъмнината се роди с стенание
новото сърце на сутринта....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...