26 nov 2006, 2:46

Райски ад...

  Poesía
894 0 3
На бял кон във нощта пак препускам
и шансовете си отново изпускам.
Отивам сама там, където
не чувства болката в мене сърцето.
Борба за живот, но обречена.
С хиляди имена, ненаречена.
Позната на всички, но толкова чужда.
Ненужна на никой. От мен имат нужда!
Видяха всички това, което аз скрих.
Съживиха се спомените, които убих.
Казвам "Здравей!", нали се сбогувах?
Осъзнавам, че е истина, но аз го сънувах.
Нормална, но толкова луда.
Човечна и проста, но всъщност съм чудо.
Отркиват се белезите затворени,
пред мен тръшват се вратите отворени...
 

                                                              НАКЪДЕ??????

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...