Райски ад...
На бял кон във нощта пак препускам
и шансовете си отново изпускам.
Отивам сама там, където
не чувства болката в мене сърцето.
Борба за живот, но обречена.
С хиляди имена, ненаречена.
Позната на всички, но толкова чужда.
Ненужна на никой. От мен имат нужда!
Видяха всички това, което аз скрих.
Съживиха се спомените, които убих.
Казвам "Здравей!", нали се сбогувах?
Осъзнавам, че е истина, но аз го сънувах.
Нормална, но толкова луда.
Човечна и проста, но всъщност съм чудо.
Отркиват се белезите затворени,
пред мен тръшват се вратите отворени...
НАКЪДЕ??????
и шансовете си отново изпускам.
Отивам сама там, където
не чувства болката в мене сърцето.
Борба за живот, но обречена.
С хиляди имена, ненаречена.
Позната на всички, но толкова чужда.
Ненужна на никой. От мен имат нужда!
Видяха всички това, което аз скрих.
Съживиха се спомените, които убих.
Казвам "Здравей!", нали се сбогувах?
Осъзнавам, че е истина, но аз го сънувах.
Нормална, но толкова луда.
Човечна и проста, но всъщност съм чудо.
Отркиват се белезите затворени,
пред мен тръшват се вратите отворени...
НАКЪДЕ??????
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
