Рана

Всъщност и ти си загубена кауза,

от която дори не ми се приплаква.

Надеждата хиляди пъти ме смаза

с тежки молби, че трябва да чакам. 

Да чакам, да чакам... та дано да ме чуеш...

със звук на море - от вълшебни рапани.

А ти си се скрил точно там - в прибоя,

където заплиташ въже от капани,

по което спасение няма да има

дорде смотахът ми се запълни със пяна,

а морето бавно ще изтрие моето име...

... Изчезвам... и се превръщам във рана.