Рана
1.1K
0
0
Всъщност и ти си загубена кауза,
от която дори не ми се приплаква.
Надеждата хиляди пъти ме смаза
с тежки молби, че трябва да чакам.
Да чакам, да чакам... та дано да ме чуеш...
със звук на море - от вълшебни рапани.
А ти си се скрил точно там - в прибоя,
където заплиташ въже от капани,
по което спасение няма да има
дорде смотахът ми се запълни със пяна,
а морето бавно ще изтрие моето име...
... Изчезвам... и се превръщам във рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепп Всички права запазени
