9 nov 2007, 22:32

Рана  

  Poesía » De amor
553 0 1
Ти каза гордо "Няма смисъл",
ти не знаеш как ме заболя,
но все пак приятел с теб оставам,
дори с усмивка на уста.
Думите ти моето сърце разбиха,
думите ти хвърлиха ме в пропаст надълбоко,
но нали все пак съм силна и обичам -
пак приятел мой ще те наричам.
Ти не си виновен - любовта не е за всеки...
Прости, че влюбих се във теб,
че всичко в мен крещи и вика...
"Искам, искам само теб!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??