Ти каза гордо "Няма смисъл",
ти не знаеш как ме заболя,
но все пак приятел с теб оставам,
дори с усмивка на уста.
Думите ти моето сърце разбиха,
думите ти хвърлиха ме в пропаст надълбоко,
но нали все пак съм силна и обичам -
пак приятел мой ще те наричам.
Ти не си виновен - любовта не е за всеки...
Прости, че влюбих се във теб,
че всичко в мен крещи и вика...
"Искам, искам само теб!"
Ден едничък, знай, ми стига,
мила дума, нежна ласка -
много малко, знай,
ми е достатъчно да съм щастлива.
Прости ми тази лудост, слънце,
прости за моите сълзи,
Знай, аз мога да обичам,
макар че ти сърцето ми уби.
Не те виня, не те проклинам,
макар че много ме боли.
(...бъди щастлив...)
02.06.2005г. Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени