5 jul 2008, 16:39

Ранена

  Poesía
960 0 3
Ранена

Душата ми като птица ранена е!

Дали ще може тъй, както преди
да докосва лъчите на слънцето?!
Ще може ли пак да лети?!

Ще иска ли пак със крилете си
да рисува приказка от лъчи?!
Ще бяга ли пак заедно с вятъра,
за да гони свойте мечти?!

Ще може ли пак гнездо тя да свие
след бурите, толкоз безжалостни?!
Ще открие ли на себе си птица подобна,
както всеки в света душата си сродна?!

МаriAngel

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще...! черното и бялото се редуват в живота....
    всичко най-хубаво ти предстои...с обич за теб.
  • Благодаря за милите думи
  • Не се съмнявай,че ще намериш своята "птица подобна"!Приеми тази рана,тази болка..,объркването и незнаенето кой път да поемеш като временно слънчево затъмнение!След това отново изгрява Слънцето по-ярко от всякога!Възродено!Подобно на него и ти ще се възродиш!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...