Ранена
Душата ми скита, макар и до теб,
не моли, не иска и цяла е лед,
разтвори ти пропаст, от която боли,
рани ме жестоко, не знаеш ли ти?
И мисли тъй странни се лутат безчет,
очите ти гледам, но виждам през теб,
и устните сухи не ронят ни звук,
светът е без краски - сивкав и пуст.
Сломено сърцето на буца остана,
дори не го чувствам, а цяла е рана,
стрелата отровна от него стърчи,
горчиво напомня за твойте лъжи.
Недей да се мъчиш да палиш искра,
обвивка телесна пред теб съм сега,
не искам, не мога да ти простя,
тъй силна е болката в мойта душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
