21 jun 2015, 20:53  

Ранена душа

602 0 3

Ранена душа в гърдите си нося.

За любов и нежност писна ми да прося.

Колкото и много да правиш, то остава неплатено.

Горкото ù сърце, то остана заслепено.

 

Ранена душа в гърдите си държа.

Всеки чуди се как ще продължа,

как без нея ще успея?

Как мъката сам ще преодолея?

 

Никой не знае какво е болка да търпиш.

Във всеки миг мислите за нея в ума си да таиш.

Кога ще престане тази драма?

Кога ще зарасне в гърдите ми отворената рана?

                              Кога?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и така да е, аз съм на 16 години тези проблеми, макар и да ви звучат смешно, за мен са сериозни защото, на тези години тези проблеми са ми твърде много, така че ми е все тая за казармата.
  • Благодаря!
  • И тази рана ще отмини, като вземе със себе си необходимото.
    Всичко е преходно и след бурята идва затишие. След болката ще дойде радостта!Прекрасна е творбата ти, макар и малко тъжна, но аз съм сигурна, че и на твоята улица ще изгрее слънце!
    Поздрав и бъди благословен, Никалас!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...