nikalas (Никалас Борисов)
76 95
21 jun 2015, 20:53  

Ранена душа 

  Poesía » De amor
436 0 3

Ранена душа в гърдите си нося.

За любов и нежност писна ми да прося.

Колкото и много да правиш, то остава неплатено.

Горкото ù сърце, то остана заслепено.

 

Ранена душа в гърдите си държа.

Всеки чуди се как ще продължа,

как без нея ще успея?

Как мъката сам ще преодолея?

 

Никой не знае какво е болка да търпиш.

Във всеки миг мислите за нея в ума си да таиш.

Кога ще престане тази драма?

Кога ще зарасне в гърдите ми отворената рана?

                              Кога?

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може и така да е, аз съм на 16 години тези проблеми, макар и да ви звучат смешно, за мен са сериозни защото, на тези години тези проблеми са ми твърде много, така че ми е все тая за казармата.
  • Благодаря!
  • И тази рана ще отмини, като вземе със себе си необходимото.
    Всичко е преходно и след бурята идва затишие. След болката ще дойде радостта!Прекрасна е творбата ти, макар и малко тъжна, но аз съм сигурна, че и на твоята улица ще изгрее слънце!
    Поздрав и бъди благословен, Никалас!
Propuestas
: ??:??