Ранена душа в гърдите си нося.
За любов и нежност писна ми да прося.
Колкото и много да правиш, то остава неплатено.
Горкото ù сърце, то остана заслепено.
Ранена душа в гърдите си държа.
Всеки чуди се как ще продължа,
как без нея ще успея?
Как мъката сам ще преодолея?
Никой не знае какво е болка да търпиш.
Във всеки миг мислите за нея в ума си да таиш.
Кога ще престане тази драма?
Кога ще зарасне в гърдите ми отворената рана?
Кога?
© Никалас Борисов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
