Ранена душа

Jun 21, 2015, 8:53 PM 2015-07-18T13:41:40+03:00

Poetry » Love

437 0 3

Ранена душа в гърдите си нося.

За любов и нежност писна ми да прося.

Колкото и много да правиш, то остава неплатено.

Горкото ù сърце, то остана заслепено.

Ранена душа в гърдите си държа.

Всеки чуди се как ще продължа,

как без нея ще успея?

Как мъката сам ще преодолея?

Никой не знае какво е болка да търпиш.

Във всеки миг мислите за нея в ума си да таиш.

Кога ще престане тази драма?

Кога ще зарасне в гърдите ми отворената рана?

Кога?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nikalas (Никалас Борисов)

2015-06-26T03:07:46+03:00

Може и така да е, аз съм на 16 години тези проблеми, макар и да ви звучат смешно, за мен са сериозни защото, на тези години тези проблеми са ми твърде много, така че ми е все тая за казармата.
nikalas (Никалас Борисов)

2015-06-22T03:32:50+03:00

Благодаря!
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-21T23:52:15+03:00

И тази рана ще отмини, като вземе със себе си необходимото.
Всичко е преходно и след бурята идва затишие. След болката ще дойде радостта!Прекрасна е творбата ти, макар и малко тъжна, но аз съм сигурна, че и на твоята улица ще изгрее слънце!
Поздрав и бъди благословен, Никалас!