1 nov 2005, 20:44

Ранена вълчица 

  Poesía
2067 0 5
Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.
Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.
В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??