Gentiana (Геолина Стефанова)
29 65
1.11.2005 г., 20:44 ч.

Ранена вълчица 

  Поезия
1972 0 5
Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.

Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.

В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани

и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.

Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.

Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!

© Геолина Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Ами, Кари, аз съм на възходи и падения.Понякога се чувствам адски нещастна и самотна, въпреки че е силно преувеличено това ми състояние и тогава се раждат такива творби...Друг път съм много щастлива и пиша красиви и светли стихове.Може би трябва да напиша някои от тях тук, защото с тези депресантските, вече наплаших много хора и чак ме хваща срам- ще си помислите, че съм отчаяна от живота си, а не е така ...
  • Много въздействаща и емоционална творба...Сигурно си събрала много болка в сърцето си или наистина разбираш самотата,за да напишеш тези силни думи!просто "Браво" е много клиширано и слабо,за да оцени стихотворението ти,но все пак приеми искрените ми поздравления!
  • Браво,искрено се възхищавам от стиха ти
  • Браво...Браво!!!
  • страховито е... и прекрасно.
Предложения
: ??:??