Ранено сърце

1 dic 2011, 6:23

Poesía » De amor

1047 0 2

Кръжи, блуждае мисълта неясна

в сънищата и реалността

и всеки път се пробужда с крясък,

попаднала в действителността.

Покой намира и утеха свята

единствено в мъглявата тъга,

алкохол, забулил сетивата,

отвлякъл надалеч огромната вина!

Любовната тъга утихва бавно

след вино и лудешки танц,

но утрото завръща я обратно

и разпалва в мене нов пожар.

Мислех, че тъгата си отиде,

мислех, че нямам повече сърце,

което в мрака да обича и да стене

като малко изоставено дете!

Но явно пак заблуда е било,

за мене и за моите другари,

щом човек обича от сърце,

то не може да го изостави!

Но как болката нестихваща да потули

и как сълзите гордо да преглътне,

щом само не може то да устои

и от думите лъжовни поне да се отдръпне!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.