Ранено сърце
Кръжи, блуждае мисълта неясна
в сънищата и реалността
и всеки път се пробужда с крясък,
попаднала в действителността.
Покой намира и утеха свята
единствено в мъглявата тъга,
алкохол, забулил сетивата,
отвлякъл надалеч огромната вина!
Любовната тъга утихва бавно
след вино и лудешки танц,
но утрото завръща я обратно
и разпалва в мене нов пожар.
Мислех, че тъгата си отиде,
мислех, че нямам повече сърце,
което в мрака да обича и да стене
като малко изоставено дете!
Но явно пак заблуда е било,
за мене и за моите другари,
щом човек обича от сърце,
то не може да го изостави!
Но как болката нестихваща да потули
и как сълзите гордо да преглътне,
щом само не може то да устои
и от думите лъжовни поне да се отдръпне!
© Николина Пендева-Пилчева All rights reserved.
