Думите твой - стрели,
пронизващи моите мечти.
Казваш ми сбогом сега:
тежко раняваш моята душа.
Чаках по цели дни,
чаках, но все ме раняваше ти.
Чаках да ме погалиш
и огъня в теб да запалиш.
Исках и в теб да гори,
исках да видя любов в твоите очи.
Исках и чаках, дълго те чаках,
нощем горчиво за теб плаках.
Ти мен болезнено раняваш
и мъката вечно заравяш,
но ще дойде деня, когато
ще съжаляваш и ти жестоко.
© Елена Гергова Todos los derechos reservados
само последния куплет ...
малко е жестоко ...
Поздрав и усмивка.