Думите твой - стрели,
пронизващи моите мечти.
Казваш ми сбогом сега:
тежко раняваш моята душа.
Чаках по цели дни,
чаках, но все ме раняваше ти.
Чаках да ме погалиш
и огъня в теб да запалиш.
Исках и в теб да гори,
исках да видя любов в твоите очи.
Исках и чаках, дълго те чаках,
нощем горчиво за теб плаках.
Ти мен болезнено раняваш
и мъката вечно заравяш,
но ще дойде деня, когато
ще съжаляваш и ти жестоко.
© Елена Гергова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
