С опънати нерви до скъсване
и с тежка от грижи глава,
със мисли, подути до пръсване,
за ден, за минута, за два...
Завърта ни вихрено времето,
връхлитат беда след беда.
Вървим към Голгота... И неми сме.
Но има надежда в това.
Надежда за светлото бъдеще,
усмивка за всички деца.
Следата след нас… Тя къде ще е?
Откъсва се детска сълза.
Къде сме и ние във времето?
Животът ни как се пиля?
Дали натоварихме с бремето
децата си, с всяка мечта?
Дано и след нас кажат хората,
достойно живя, но умря.
И нека е сладка химерата,
която ни беше мечта...
Как стигнахме гордо Голготата,
по пътя, добър или лош.
Че правилен беше животът ни –
делихме последния грош.
С опънати нерви до скъсване,
и с тежка от грижи глава,
живота си днес преосмисляме...
И колко е тежко това!...
© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados