Mar 20, 2012, 3:53 PM

Равносметка

  Poetry » Other
970 0 1

С опънати нерви до скъсване

и с тежка от грижи глава,

със мисли, подути до пръсване,

за ден, за минута, за два...

Завърта ни вихрено времето,

връхлитат беда след беда.

Вървим към Голгота... И неми сме.

Но има надежда в това.

Надежда за светлото бъдеще,

усмивка за всички деца.

Следата след нас… Тя къде ще е?

Откъсва се детска сълза.

Къде сме и ние във времето?

Животът ни как се пиля?

Дали натоварихме с бремето

децата си, с всяка мечта?

Дано и след нас кажат хората,

достойно живя, но умря.

И нека е сладка химерата,

която ни беше мечта...

Как стигнахме гордо Голготата,

по пътя, добър или лош.

Че правилен беше животът ни –

делихме последния грош.

С опънати нерви до скъсване,

и с тежка от грижи глава,

живота си днес преосмисляме...

И колко е тежко това!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина Айдарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...