12 feb 2007, 14:39

Равносметка

  Poesía
854 0 5
Може би е време
да изтрия сълзите си!
С опакото на ръката... Твоята.
Сили как да намеря
да изпразня сърцето си...
От онази сладката... Болката. 

Може би е време
да измия очите си.
Със сълзи топли... Твоите.
Как не си ме намерил?!
А протягах ръцете си...
И бълнувах те... В нощите. 

Може би е време
да погледна до себе си
Там стои някой... Чака ме.
Да го спра ще успея ли
да изтрие сълзите си...
С опакото... На ръката ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...