катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
Feb 12, 2007, 2:39 PM

Равносметка

  Poetry
856 0 5
Може би е време
да изтрия сълзите си!
С опакото на ръката... Твоята.
Сили как да намеря
да изпразня сърцето си...
От онази сладката... Болката. 

Може би е време
да измия очите си.
Със сълзи топли... Твоите.
Как не си ме намерил?!
А протягах ръцете си...
И бълнувах те... В нощите. 

Може би е време
да погледна до себе си
Там стои някой... Чака ме.
Да го спра ще успея ли
да изтрие сълзите си...
С опакото... На ръката ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0