16 ene 2008, 17:00

Равносметка 

  Poesía
677 0 9
Целувах мъжки рамене
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.

Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.

© Вяра Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??