Равносметка
Целувах мъжки рамене
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Филипова Todos los derechos reservados
