16 янв. 2008 г., 17:00

Равносметка 

  Поэзия
765 0 9
Целувах мъжки рамене
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Филипова Все права защищены

Предложения
: ??:??