Някои наричат ме „герой”,

а други казват
„по-лош и от смъртта е той”

Но моята съдба,
е да се боря
със живота и смъртта

Че душата ми е жива, а тялото - не,

каза за мене едно момче.

Аз погледнах очите му,

те бяха като стъкло,

доста е преживяло то,

казах си аз,

но не се усетих и изрекох го на глас.

Момчето ми разказа история мрачна

как във стара къща, здрачна,

убили майка му и баща му

и изнасилили сестра му,

а то стояло отстрани и скубело коси.

Момчето - вече 16 годишен сирак
мечтае да се срещне със убийците пак.

Но този път, вместо да скубе коси,

за семейството си да отмъсти.

Той ме погледна със мили очи

и се обърна към мене на „ти”.

„Ти си войник и герой
и аз роб ще стана твой,

само ми помогни

и за семейството ми отмъсти.

Аз го погледнах със поглед строг

и само промълвих: - РОБ!!!?

Та аз бях посветил целия си живот,

за да освободя всеки роб,

що броди на земята

със вериги на краката.

Но когато най-после се съвзех,

размислих и все пак приех.

Убийците бяха трима

и намерихме ги

за по-малко от четвърт година.

И когато обещанието си бях изпълнил вече,

във малкото момче - със кожено елече -

аз видях млад мъж,

и казах му:

- Ти вече си мъж, но за да си истински мъж,

винаги на честта си дръж.

И помни: каквото и да става,

любовта не бива да се предава!!!

Ето, аз предадох любовта

и чудовище съм сега.

Убивам, беся и коля,

и нивга* се не моля.

Но ти ме промени

и добротата в мене възкреси.

Тез убийци бяха - 

последните трима,

през които мечът ми премина*

И накрая моля те аз:

не прави моята грешка,

защото ще се превърнеш в пешка.

Пешка на войната голяма,

заради която

любовта ми първа беше заклана.

Някои хора наричаха я вещица,

а други сатанистка,

но, за Бога, та тя беше просто атеистка*

-         те решиха да я изгорят,

но заедно с нея изгоря и моето сърце,

затова хората наричат ме жесток,

а дори и малките дечица смятат ме за строг ...

Но, за Бога, та те изтръгнаха сърцето ми! Какво право имат да ме съдят?! Те, хората, които изгориха двадесет годишно момиче, само защото не вярва в проклетият им Бог.

A аз бях там, стоях и гледах, как умира.

Е, ето защо съм жесток,

Защото нямам сърце!!!

                                 *нивга - никога
                               *Премина - прониза
                              *атеистка - която не вярва в нищо, вярва само в себе си