РАЗБОЙНИК
784
2
2
От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна.
И ги целуна
с дъх горещ.
И ги събуди.
И оживяха -
момичета на
първа среща.
А после се завтече,
крилете си разпери,
реката в ниското помилва,
а тя под ласката му трепна.
Запя.
Разпери дреха,
заблестя-
жена на първа среща.
Не се насити,
нанякъде избяга-
разбойник,
вятър,
мъж...
Не се насити.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados
