31 ago 2016, 20:05

РАЗБОЙНИК 

  Poesía
569 2 2

От гърба на планината изскочи. 

Над прашните тополи

ръцете си протегна

и ги среса.

И ги прегърна.

И ги целуна

с дъх горещ.

И ги събуди.

И оживяха -

момичета на

първа среща.

А после се завтече,

крилете си разпери,

реката в ниското помилва,

а тя под ласката му трепна.

Запя.

Разпери дреха,

заблестя-

жена на първа среща.

Не се насити,

нанякъде избяга-

разбойник,

вятър,

мъж...

Не се насити.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??