dodic (Деян Димитров)
266 1705
24 mar 2007, 21:01

Разбрах... 

  Poesía
829 0 12

 

 

 

За някои изрекох светли думи,

на други исках да пролея кръв,

единици вникнаха във същността ми, 

за трети се превърнах в стръв.

Но поглед от мечтите не отместих,

дори за миг не се поколебах,

тревогата с надежда смесвах,

стривах болката на прах.

 

На някои раздадох се до крайност, без остатък,

и те използваха ме - като сал,

до мене бяха, докато ги преведа оттатък,

захвърлиха ме после - овехтял.

Но за миг надежда не оставих

да гние в техните нозе,

калих я, триж по-силна я направих,

издигах се на нейните криле.

 

На някои показах пътя,

други вътре в себе си прибрах,

и в онзи ден - прокажен, мътен,

кои са истински разбрах.

И с тях деля троха и капка,

адски студ и райска топлина,

безкраен час, минута кратка,

приятелство и съдбина.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??