Разбрах...
За някои изрекох светли думи,
на други исках да пролея кръв,
единици вникнаха във същността ми,
за трети се превърнах в стръв.
Но поглед от мечтите не отместих,
дори за миг не се поколебах,
тревогата с надежда смесвах,
стривах болката на прах.
На някои раздадох се до крайност, без остатък,
и те използваха ме - като сал,
до мене бяха, докато ги преведа оттатък,
захвърлиха ме после - овехтял.
Но за миг надежда не оставих
да гние в техните нозе,
калих я, триж по-силна я направих,
издигах се на нейните криле.
На някои показах пътя,
други вътре в себе си прибрах,
и в онзи ден - прокажен, мътен,
кои са истински разбрах.
И с тях деля троха и капка,
адски студ и райска топлина,
безкраен час, минута кратка,
приятелство и съдбина.
© Деян Димитров All rights reserved.
