8 sept 2007, 11:05

Разчарование

  Poesía
786 0 2
Съдбата подари ми три живота,
страдах, плаках, но пък и се смях
съдбата беше с мен - безмилостна, жестока,
обичах силно: да обичаш не е грях.
Обичах  -  да, но обич не получих,
нещастна бях, но мислех се щастлива,
от болката душата ми се свиваше,
но само с таз любов се чувствах жива.
Измислих те - в мечтите си те срещах,
в сънищата с теб аз разговарях,
бе само мой - единствен теб обичах,
изгубех ли те, губех се в безкрая.
Накрая срещнах те, съдбата ни събра,
на някакво си парти, мисля, беше,
отчаяно обърнах се - нима
не теб обичах, а мечтите вечни.
Какво да кажа,  просто нямам думи,
недейте да живеете с мечти,
обичайте, но истински, наяве,
че рухнат ли мечтите - ще боли.
Те, моите, останаха такива
и някак си отчаяна съм аз,
в мечтите мои любовта е жива,
наяве... нямам нищо нищо  аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...