8 сент. 2007 г., 11:05

Разчарование

790 0 2
Съдбата подари ми три живота,
страдах, плаках, но пък и се смях
съдбата беше с мен - безмилостна, жестока,
обичах силно: да обичаш не е грях.
Обичах  -  да, но обич не получих,
нещастна бях, но мислех се щастлива,
от болката душата ми се свиваше,
но само с таз любов се чувствах жива.
Измислих те - в мечтите си те срещах,
в сънищата с теб аз разговарях,
бе само мой - единствен теб обичах,
изгубех ли те, губех се в безкрая.
Накрая срещнах те, съдбата ни събра,
на някакво си парти, мисля, беше,
отчаяно обърнах се - нима
не теб обичах, а мечтите вечни.
Какво да кажа,  просто нямам думи,
недейте да живеете с мечти,
обичайте, но истински, наяве,
че рухнат ли мечтите - ще боли.
Те, моите, останаха такива
и някак си отчаяна съм аз,
в мечтите мои любовта е жива,
наяве... нямам нищо нищо  аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...