Раздадох всичко
Сърцето си раздадох на парче,
тъй както на акорд се дава нива,
увисна облак по моето лице
разплаках слънцето... макар и да не бива.
Усмивката раздадох къс по къс
с един замах и без да търся мъст.
Дарих я цялата на всичките доброжелатели
и няколко останали приятели.
И тялото раздадох... на парче,
тъй както се раздава житна нива
на враговете си, помахах с ръце
и през света поех по-чиста, дива.
Живях с надеждата, че някой ще рече -
това е моята "крива" нива
и плодове след време ще бере,
посявайки живот сред пустош уродлива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Вълканова Todos los derechos reservados
