maria2103 (Мария Вълканова)
4 1
Jan 17, 2013, 6:05 PM

Раздадох всичко 

  Poetry » Phylosophy
599 0 2

 

Сърцето си раздадох на парче,
тъй както на акорд се дава нива,
увисна облак по моето лице
разплаках слънцето... макар и да не бива.

Усмивката раздадох къс по къс
с един замах и без да търся мъст.
Дарих я цялата на всичките доброжелатели
и няколко останали приятели.

И тялото раздадох... на парче,
тъй както се раздава житна нива
на враговете си, помахах с ръце
и през света поех по-чиста, дива.

Живях с надеждата, че някой ще рече -
това е моята "крива" нива
и плодове след време ще бере,
посявайки живот сред пустош уродлива.

© Мария Вълканова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??