4 oct 2019, 18:07

Раздавачът

  Poesía » Otra
786 0 0

Той иска всичко свое да раздава,
от много време тъй е без промяна,
не иска да разменя, да продава
и нищичко не иска във замяна.
Какво ли има той, че да раздава?
Това, което прави със ръцете,
за хората предмети да създава,
да са им по-красиви домовете.
Това, което има във ума си,
то трупано е с много труд и грешки,
на хората то може да потърси,
решения във ситуации човешки.
Това, което има във сърцето,
и то е най-безценното богатство,
за него той би полетял в небето,
за Любовта той е готов на светотатство.
Когато Любовта си той раздава,
ръцете му са изворът на нежност,
умът му са звездите във небето,
сърцето му е пътят към безбрежност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...