4 окт. 2019 г., 18:07

Раздавачът

788 0 0

Той иска всичко свое да раздава,
от много време тъй е без промяна,
не иска да разменя, да продава
и нищичко не иска във замяна.
Какво ли има той, че да раздава?
Това, което прави със ръцете,
за хората предмети да създава,
да са им по-красиви домовете.
Това, което има във ума си,
то трупано е с много труд и грешки,
на хората то може да потърси,
решения във ситуации човешки.
Това, което има във сърцето,
и то е най-безценното богатство,
за него той би полетял в небето,
за Любовта той е готов на светотатство.
Когато Любовта си той раздава,
ръцете му са изворът на нежност,
умът му са звездите във небето,
сърцето му е пътят към безбрежност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....