Разделени
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.
Варвяхме през поля зелени
и тичахме и смяхме се на глас,
и плакахме във часове вечерни,
ръцете не изпускахме си ний за час.
Една студена и пронизваща вълна
се спусна над нашата зора,
лъчите, които нас огряли бяха
изведнъж, тъй в нищото се разпиляха.
И раздялата ни нас сломи,
че чак животът ни се замъгли.
Всичко свърши - някой нас ни раздели
аз мъртъв съм, а вечно жива ще си ти!
14.08.2006
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.