Feb 26, 2007, 8:46 AM

Разделени

  Poetry
1.2K 0 1
Две души сме с теб родени,
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.

Варвяхме през поля зелени
и тичахме и смяхме се на глас,
и плакахме във часове вечерни,
ръцете не изпускахме си ний за час.

Една студена и пронизваща вълна
се спусна над нашата зора,
лъчите, които нас огряли бяха
изведнъж, тъй в нищото се разпиляха.

И раздялата ни нас сломи,
че чак животът ни се замъгли.
Всичко свърши - някой нас ни раздели
аз мъртъв съм, а вечно жива ще си ти!

                             14.08.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...