Feb 26, 2007, 8:46 AM

Разделени

  Poetry
1.2K 0 1
Две души сме с теб родени,
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.

Варвяхме през поля зелени
и тичахме и смяхме се на глас,
и плакахме във часове вечерни,
ръцете не изпускахме си ний за час.

Една студена и пронизваща вълна
се спусна над нашата зора,
лъчите, които нас огряли бяха
изведнъж, тъй в нищото се разпиляха.

И раздялата ни нас сломи,
че чак животът ни се замъгли.
Всичко свърши - някой нас ни раздели
аз мъртъв съм, а вечно жива ще си ти!

                             14.08.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...