10 dic 2008, 20:15

Раздвоено сърце

1.2K 0 2
Ти се взираш
в очите ми сини.
Сънят с илюзии
грешни дари ни.
Искам да мога
да рисувам с устни
целувки - пламенни
и нежни.
Моят свят различен
е от твоя,
но дори на две
сърцето пак възкръсва,
когато унесена в съня,
добро и лошо сливат
се в едно
и предразсъдъците в
мен заспиват.
Златният изгрев оставя
жадни рани,
въздишки тежки
оголват тишината.
Искам да живея само
през нощта.
Да те усещам в съня.
Да потънем в безкрая.
И двамата да избягаме
от реалността.
Нека забравим деня!
Само наша е нощта,
чуваш ли сърцето ми?
То за тебе страда,
виждаш ли как плаче,
заслепено от слънчеви лъчи?
Не разбра ли какво мълви?
Следвай лунната пътека...
Върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...