Раздвоено сърце
Ти се взираш
в очите ми сини.
Сънят с илюзии
грешни дари ни.
Искам да мога
да рисувам с устни
целувки - пламенни
и нежни.
Моят свят различен
е от твоя,
но дори на две
сърцето пак възкръсва,
когато унесена в съня,
добро и лошо сливат
се в едно
и предразсъдъците в
мен заспиват.
Златният изгрев оставя
жадни рани,
въздишки тежки
оголват тишината.
Искам да живея само
през нощта.
Да те усещам в съня.
Да потънем в безкрая.
И двамата да избягаме
от реалността.
Нека забравим деня!
Само наша е нощта,
чуваш ли сърцето ми?
То за тебе страда,
виждаш ли как плаче,
заслепено от слънчеви лъчи?
Не разбра ли какво мълви?
Следвай лунната пътека...
Върви!
в очите ми сини.
Сънят с илюзии
грешни дари ни.
Искам да мога
да рисувам с устни
целувки - пламенни
и нежни.
Моят свят различен
е от твоя,
но дори на две
сърцето пак възкръсва,
когато унесена в съня,
добро и лошо сливат
се в едно
и предразсъдъците в
мен заспиват.
Златният изгрев оставя
жадни рани,
въздишки тежки
оголват тишината.
Искам да живея само
през нощта.
Да те усещам в съня.
Да потънем в безкрая.
И двамата да избягаме
от реалността.
Нека забравим деня!
Само наша е нощта,
чуваш ли сърцето ми?
То за тебе страда,
виждаш ли как плаче,
заслепено от слънчеви лъчи?
Не разбра ли какво мълви?
Следвай лунната пътека...
Върви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Все права защищены
