Раздяла
Този ден неизбежно настъпи…
Този ден бе орисан така –
всеки тръгва във свойта посока,
леко кимва за сбогом с глава...
Бурен вятър беснее в платната
на безмълвната, строга съдба
и отнася далеч в необята
платнохода на мойта мечта...
Ще се слея с дъжда, ще попия в земята,
свойта мъка ще скрия в пръстта.
Ден след ден ще покълва тъгата,
задушавайки в мен радостта.
... А бях слънце... бях порив на вятър,
аз бях чистата морска вода...
Слях се с теб и почувствах в душата
Свята радост, Любов, Свобода...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados
