Apr 6, 2010, 11:29 AM

Раздяла

  Poetry » Love
1.3K 1 9

Този ден неизбежно настъпи…

Този ден бе орисан така –

всеки тръгва във свойта посока,

леко кимва за сбогом с глава...

 

Бурен вятър беснее в платната

на безмълвната, строга съдба

и отнася далеч в необята

платнохода на мойта мечта...

 

Ще се слея с дъжда, ще попия в земята,

свойта мъка ще скрия в пръстта.

Ден след ден ще покълва тъгата,

задушавайки в мен радостта.

 

... А бях слънце... бях порив на вятър,

аз бях чистата морска вода...

Слях се с теб и почувствах в душата

Свята радост, Любов, Свобода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мандаджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...