Apr 6, 2010, 11:29 AM

Раздяла

  Poetry » Love
1.3K 1 9

Този ден неизбежно настъпи…

Този ден бе орисан така –

всеки тръгва във свойта посока,

леко кимва за сбогом с глава...

 

Бурен вятър беснее в платната

на безмълвната, строга съдба

и отнася далеч в необята

платнохода на мойта мечта...

 

Ще се слея с дъжда, ще попия в земята,

свойта мъка ще скрия в пръстта.

Ден след ден ще покълва тъгата,

задушавайки в мен радостта.

 

... А бях слънце... бях порив на вятър,

аз бях чистата морска вода...

Слях се с теб и почувствах в душата

Свята радост, Любов, Свобода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мандаджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...