26 feb 2006, 18:07

Раздяла

  Poesía
1.5K 0 11
Когато ти от мен си тръгна,
в мене всичко истинско умря
и после ти отново се завърна
и възкреси ме пак от пепелта!

Но днес си тръгвам аз с тъга
и всички истини отричам,
защото знам, че всичко в тебе е лъжа,
лъжа, но още те обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Творбата ти говори с духът на болката.А болката винаги казва истината/това в отговор на писателчето/.А на теб Теди,поздрав за стихчето.
  • много хубаво стихче!може ли да сложа 10???
  • Благодаря много за милите думи! Иван Филев, трогната съм!
  • Благодаря много на всички, Писателче, много ти благодаря за двойката! Радвам се, че стихотворенията ми не ти харесват! А колкото до всички останали, благодаря ви от сърце за прекрасните коментари, много се радвам, че стихотворението ми ви е харесало и че оценявате съдържанието на думите ми! Благодаря ви!
  • ЗАЩОТО ЗНАМ,ЧЕ ВСИЧКО Е ЛЪЖА
    ЛЪЖА,КОЯТО ОЩЕ АЗ ОБИЧАМ!! ХУБАВО Е СТИХЧЕТО...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....