Поредна среща. Разговор без думи
... със скрити погледи. Мълчим.
Витае неизказано, а утре...
А утре двама пак ще сме сами.
Далече ти, далече аз,
ще ми е тъжно.
На тебе също ли? Не зная... може би.
Аз пак ще чакам за поредната ни среща
ще кажа тихо - „Искам те... бъди".
Желание и грях, и часове на нежност.
Изричаме събраното... и любим се...
мълчим,
не се насищам, цяла те изпивам,
ще дойде утре, пак ще ме боли.
© Христо Костов Todos los derechos reservados