Поредна среща. Разговор без думи
... със скрити погледи. Мълчим.
Витае неизказано, а утре...
А утре двама пак ще сме сами.
Далече ти, далече аз,
ще ми е тъжно.
На тебе също ли? Не зная... може би.
Аз пак ще чакам за поредната ни среща
ще кажа тихо - „Искам те... бъди".
Желание и грях, и часове на нежност.
Изричаме събраното... и любим се...
мълчим,
не се насищам, цяла те изпивам,
ще дойде утре, пак ще ме боли.
© Христо Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
